МАДАРСКИ КОННИК
Недалеч от Шумен се намира култовият център Мадара. Мадарският конник е част от Националния исторически и археологически резерват "МАДАРА" и поради изключителната си стойност е под егидата на ЮНЕСКО.
Уникален паметник на културата
Мадарският конник е археологически паметник и е от изключително голямо значение, като културно исторически обект. Самият конник представлява релефно изображение, което е издълбан през IX век върху стометрова скала, свещена за тогавашните българи. Мадарският конник символизира силата на българската държава.
Внушителният конник се вижда още в далечината от височина 23 м. За да се възхитите на неговата красота, трябва да отидете в Североизточна България. Скалистият релеф се намира близо до малкото село Мадара и на 15-20 км от град Шумен. И до подножието на високи гладки скали можете да вървите по пътека, която ще ви води между уханни люлякови храсти.
Сцената, изобразена от скалистия релеф, не е военна или ловна. Ездачът пробива с копие победения лъв и спокойно се радва на победата. Той седи с шлем на главата, в дрехи до коленете, с копие в дясната ръка, а в лявата държи юздите на коня. Гърбът на седлото му е висок, за да може ездачът да си почива по време на походите. До ездача има куче - свещено животно на прабългарите.
Около образа на конника на скалата са издълбани три надписа, които разказват за важни политически събития от живота на българската държава (от 705 до 801 г.), свързани с отношенията с Византия при тогавашните български ханове Тервел, Кормисош и Омуртаг.
Археолозите откриват Мадарския конник през 1872 година. Има няколко предположения за това кой точно е този изсечен на скалата конник. Най-разпространените теории казват, че това е образ на тракийски конник, образ на национален герой или български владетел - хан. Може би - хан Тервел, с чиято военна помощ византийският император Юстиниан II се завръща на трона, след срамен затвор през 705 година. В замяна българският хан получава чест и дарове, а България земя на юг от Стара планина. Византия е задължена да плаща на младия ханат годишна такса. По това време хан Тервел е удостоен със званието „Цезар“. Някои историци вярват, че този безстрашен воин е хан Аспарух, основателят на българската държава. Други посочват имената на хановете Кормисош и Омуртаг.
До този момент, когато започнаха да изследват историческия образ, местните вярваха, че това е Св. Георги Победоносец. Съвременните изследователи смятат, че ездачът е от български произход, а не от тракийски, поради наличието на стреме, тъй като именно българите са го докарали на Балканския полуостров и в Европа. Друга характерна черта за тогавашните българи е символичната плетена конска опашка.
Който и да е този каменен пазач, той носи историята за величието на българските владетели и изненадва с уникалното си артистично умение. Изображението прилича на триумфални сцени в релефна скулптура на Иран и древни художествени традиции, но в Европа това е единственият скален релеф от ранното средновековие.
Мадарският конник е част от Националния исторически и археологически резерват Мадара. Резерватът включва още езически храм и светилище, дворци и жилищни сгради, а в подножието на скалите има голяма пещера, където траките почитали своите богове. Тази пещера е известна още като Плачещите скали, тъй като по нейните стени през цялата година протича вода. Но не това е всичко, смелите могат да изкачат по издълбаните скали чак до горната част на крепостта, където да открият прекрасна гледка и още свидетелства за величието на тези земи. Наблизо са и първите български столици Плиска и Преслав.
През 1979 г. Мадарският конник е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. И през 2006 г. ездачът стана символ на България.