Триградското ждрело в Родопите е величествен каньон с дължина 7 километра, който се е формирал в продължение на милиони години. Реката, която пробива през отвесните скали, изведнъж изчезва на входа на пещерата Дяволското гърло. Къде отива водата, все още е неизвестно.
Според легендата певецът Орфей именно тук е влязъл в подземния свят в търсене на Евридика.
Разстоянието между стръмните скали на това ждрело понякога не надвишава сто метра, а височината достига 350 метра. Входът на пещерата е много подобен на главата на дявола, като водата блика от гърлото. Водата пада в пещерата от височина 42 метра и образува водопад, най-големият на Балканския полуостров Маршрутът до пещерата започва с изкуствено създадена галерия, която води до „ревяща зала“ с водопад. В тази стая храмът на Александър Невски, който се намира в София, би могъл да се побере, той е толкова огромен. По стените на пещерата има рисунки: тук са Евридика и Орфей, носителят Харон, Сизиф и дори ужасният Цербер. В пещерата тече поток, който се е образувал от сълзите на Орфей, хората хвърлят в нея монети и си пожелават желания. Стръмно метално стълбище с хлъзгави стъпала води към отвор през скалите. Пътят минава покрай водопад с бушуваща вода. Всичко това оставя незаличимо впечатление.
Местният клуб на пещерняците организира спускането в пещерата с лодка, но това е за истински любители на екстремните. Дори входът в пещерата е разрешен само с водач. През годините тук са правени опити за множество изследвания, които да докажат къде се стича водата. Към това число се причисляват и пускането на багрила за да оцветят водата, както и спускане на водолази. И до днес няма отговор на въпроса, което до някъде прави впечатлението от мястото още по-голямо. Ревът на водата, парите от падащата вода и прилепите, които живеят в пещерата, създават поразително и вълнуващо душата впечатление, че наистина сте били в гърлото на дявола. На такива места изпитвате наслада и страхопочитание не само от хилядолетни легенди, но и от великолепието на природата, създала всичко това.